Борис Бухчев по ХристоФотевски
Нещастни са родените за тебе, революцийо, и нека са нещастни! Нещастието късно осъзнава човекът, бързо в стадото поведен...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Колко си грозна! (по Христо Фотев)
Колко си грозна! Господи, колко си грозна!
Поезия
Поезия
Изпълкомът заседава
Щастливи са родените за тебе, революцийо, и нека са щастливи! За щастието на човека трябва сега да се живее на земята...
Колко си хубава!
Колко си хубава! Господи, колко си хубава!
Книга за свободата
Не на площадите - а в нашите души Тя - Свободата - се изгражда и руши. По-съвършена от невинното ни детство, не се предава и приема Тя в наследство.
Тоя влак за Бургас...
Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моя живот - моя странен и единствен словесен пейзаж.
Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас
Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас. В единственият залив пак е есен. Тук изумен откриваш своя глас и в своя глас солен - печал и песен.
Морето само живите обича...
Mорето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега. Едно момиче, ах, едно момиче морето не изхвърли на брега.
Между очерка и пътеписа или другият Яворов (“В тренът” и “От обсерваторията до гарата”)
Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна…
Брегове и безбрежия в българската маринистика
Българската литературна наука, а и българската хуманитаристика като цяло, са длъжници на родната маринистика и на темата за морето. Липсва цялостно изследване на развойните тенденции и спецификата на българската…
Морето като словесно битие в поезията на Христо Фотев
Христо Фотев завеща на българската поезия най-точната и най-впечатляващата поетическа визитка: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас.
Рецензии
Рецензии
Женският свят и морето (“Родосто, Родосто...” от Севда Севан)
Романите “Родосто, Родосто...”, “Някъде на Балканите” и “Дер Зор” са замислени от Севда Севан като трилогия за геноцида над арменците в пределите на Османската империя след Балканската война.