Кръговрат
Понякога очите ни не виждат, а друг път – няма нужда от очи и Светлината пламъчно приижда, запалена с огниво от души...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Любов на кафе
Пиеш дълго кафе... украсила съседната маса... Моят поглед заобляш и вече съм толкова сляп. И парфюмът, и голият гръб са ти истинска класа. Ще отида за вестник, да купя за кръвното хап.
Кръчма
Пак замръкнах в душата ти – кръчма на неканени с погледи гости… Пият много. От младото вино. И облизват мустаци за още.
Сбъдване
Две устни. Погледи. Копнеж. Бутилка вино. Изкушение. Жена и мъж. Любовна пещ. Докосване. Неутоление...
Хипотези
Питам хипотетично – ако се влюбим? Ако всяка вечер треперя, когато не си вдигаш телефона?
Почти разбрано
Ти не харесваше това, че бях саркастична даже леко цинична.
Дъжд
Всички обичаме дъжда, нали? Успокояващото ромолене, освежаващото действие. Сякаш атмосферата олеква, пречиства се.
Усмивка през сълзи
Усмивка през сълзи, едно “Аз съм добре”. Озърташ се за приятел, но уви, никой не може да разбере тази усмивка през сълзи.
Сила
Сила незнайна в мен се всели, сила далечна от непознати деди. Вся живот в мен и като че ли – изправих се да посрещна идните дни.
Вечно недоволните
За вечно недоволните, бесни на света, имащи всичко, но водещи война.
Сродни души
От самото начало виждахме края. Това бе лудост, сякаш омая!
Нежност
Целувам те с очите – не с устата! Прегръщам те с очите, не с ръцете! Обичам те, както тревата обича водата – без теб ще се загубя в джунглата на живота, ще изсъхна, ще умра без следа.