Профилно-основана педагогическа оценка и диференцирана подкрепа при ХАДВ и дислексия

Настоящата монография е посветена на диференциалната педагогическа оценка на разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ХАДВ) и дислексията на развитието при ученици в начален етап на общообразователното училище. Въпреки че двете състояния често се проявяват чрез сходни външни признаци – забавено четене, невнимание, недовършени задачи и избягване на дейности, свързани с четене – в монографията се обосновава тезата, че зад сходните прояви могат да стоят различни механизми. В този смисъл задачата на педагогическата оценка не е да постави диагноза, а да установи механизма, който обуславя наблюдаваните затруднения, и въз основа на него да определи насоката на необходимата подкрепа.

Емпиричната основа на изследването представлява повторен анализ на данни от проучване, обхващащо 89 деца на възраст от 8 години и 9 месеца до 11 години, разпределени в три групи – деца с типично развитие, деца с ХАДВ и деца с дислексия. Оценяването е извършено посредством скала за изследване на четенето, включваща шест субтеста.

Получените резултати очертават контрастен групов профил. Най-ясно разграничаване между групите се установява при декодирането на псевдодуми, при което се елиминира възможността за лексикална компенсация (d = 2,84). При разбирането на прочетеното се наблюдава обратна зависимост, като по-ниски резултати се установяват при децата с ХАДВ, докато четенето на свързан текст не позволява съществено разграничаване между групите. Паралелен контраст се установява и в поведенческите прояви, изразен чрез съотношението между затрудненията в училищна и домашна среда – 2,50 при децата с дислексия, 1,24 при децата с ХАДВ и 0,98 при децата с типично развитие.

В монографията са преразгледани и, когато е необходимо, коригирани по-ранни заключения на авторката в светлината на съвременните научни данни. Въз основа на получените резултати е разработен основният научен принос на изследването – модел за профилно-основана педагогическа оценка, който осигурява липсващото междинно равнище за определяне на насоката на подкрепата между универсалния дизайн на обучението и многостепенната система за подкрепа. В рамките на този модел педагогическата интервенция се разглежда като проверима хипотеза, за която предварително се определят конкретен показател за проследяване на напредъка и фиксиран срок за последваща оценка.

Разработените практически инструменти – формуляри за наблюдение, протоколи за оценяване и формуляр за планиране на интервенцията – осигуряват възможност за прилагане на модела както в класната стая, така и в работата на педагогическите екипи.

Изводите от изследването са ограничени до характеристиките на изследваната извадка и особеностите на българската писмена система, която се характеризира с висока степен на съответствие между графеми и фонеми. Предложеният модел е теоретично обоснован, но все още не е стандартизиран като цялостна процедура.

------------
доц. д-р Калоян Дамянов, рецензент
доц. д-р Катерина Златкова-Дончева, рецензент
проф. дн Милен Замфиров, научен редактор
------------