Разпознаване и подкрепа в приобщаващото образование

Настоящата монография поставя въпросите кои деца биват разпознавани от образователната система като нуждаещи се от подкрепа, на какъв етап се осъществява това разпознаване и каква е обществената цена на затрудненията, които системата не успява да установи своевременно.

Основната теза на изследването е, че редица затруднения, регистрирани в училищна среда като ниски образователни постижения, невнимание, поведенчески проблеми или липса на мотивация, могат да имат общ, често оставащ неразпознат механизъм – несъответствие между езиковите изисквания на учебната среда и наличния езиков ресурс на детето. Когато това несъответствие не бъде установено, последствията от него не изчезват. Те могат да се натрупват под формата на образователни дефицити, да прехвърлят допълнителна тежест върху семейството и в крайна сметка да доведат до икономически загуби за обществото.

Първа глава разглежда изследваната проблематика в контекста на действащата международна и българска нормативна уредба и образователни политики в областта на приобщаващото образование, включително законодателните предложения от периода 2025–2026 г. Представена е концептуалната рамка на езиково опосредстваното натоварване в развитието и нейните пет основни области: езиков ресурс, изпълнителни функции, учене, регулация и социално участие.

Втора глава въвежда понятието „езикови изисквания на средата“ като измерима характеристика на учебното съдържание и предлага протокол за техния анализ.

Трета глава представя концептуална матрица за диференциална оценка на двуезични деца, разработена с цел ограничаване както на свръхидентифицирането, така и на недостатъчното идентифициране на затрудненията. Матрицата включва и изрично предвидена категория „недостатъчни данни“, която позволява да се избегнат необосновани заключения при липса на достатъчна информация.

Четвърта глава анализира най-актуалните български и европейски статистически данни (PISA 2025, Eurostat 2025, Националния статистически институт и Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование – EASIE). Анализът показва, че едва 3,81 % от учащите се в България имат официално установени специални образователни потребности. Този дял не може да бъде пряко съпоставен с епидемиологичните оценки за разпространението на развитието на езиково разстройство, но е значително по-нисък от тях.

При хипотетични сценарии за разпространението на затрудненията броят на учениците, които остават извън обхвата на своевременното идентифициране, се оценява между 18 000 и 51 000. Изключването от общообразователните училища достига най-високи стойности в гимназиалния етап на средното образование. Настоящата стойност на загубените доходи през целия трудов живот на едно дете, чиято образователна и житейска траектория би могла да бъде променена чрез навременна подкрепа, се оценява на 66 000–147 000 евро. При заложените допускания на разглежданите сценарии моделираното съотношение между ползите и разходите от ранната подкрепа варира между 4:1 и 10:1.

Пета глава обединява четирите равнища на анализа в интегрирания модел „От натоварването до разходите“ (From Load to Cost). Моделът включва шест взаимосвързани звена – изисквания, ресурс, натоварване, разпознаване, решение, траектория и разходи – както и пет критични точки, в които възникват загуби: неизмерени изисквания на средата, неточно оценен ресурс, неправилно интерпретирани прояви, забавено вземане на решение и прекъсната подкрепа. Формулирани са пет проверими научни предвиждания, произтичащи от модела.

Шеста глава представя практическото приложение на модела чрез протокол от шест последователни стъпки, предназначен за училищните екипи за подкрепа. Протоколът определя конкретни роли и отговорности, препоръчителни срокове и формуляр за сигнализиране на необходимостта от подкрепа. Основен принцип е, че предоставянето на обща подкрепа започва, без да се изчаква поставянето на диагноза, като за всяка педагогическа интервенция се определят конкретни функционални цели и срок за последваща оценка на постигнатите резултати.

В заключение монографията обосновава тезата, че същественият въпрос пред образователната политика не е дали държавата може да си позволи висококачествено приобщаващо образование, а дали може да си позволи дългосрочната обществена и икономическа цена на пропуснатата навременна подкрепа.

------------
проф. дпн Юлия Дончева, рецензент
доц. д-р Калоян Дамянов, рецензент
------------