Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения

Монографията извежда нов прочит на терминологичния апарат и аргументира необходимостта от промяна в цялостната ориентация на образователните интервенции спрямо развитието на децата с интелектуални затруднения съобразно техните силни страни и възможности. Въведено е понятието „развиваща дейност” и някои концепции за развитието, които отхвърлят представата за специфичен дефицит или разлика между децата без и със затруднения в интелектуалното развитие, а вместо това се подчертава как те преминават през отделните развитийни етапи с различен темп и скорост, което е от фундаментално значение за педагогическата практика и създава предпоставки за преосмисляне на цялостната образователна парадигма по отношение на интелектуалните затруднения.

Книгата е насочена към нивата на подкрепа, която е необходима на детето да се адаптира и развива, като акцентът е поставен върху взаимодействието между индивида и околната среда при определяне на неговото ниво на функциониране. Анализирана е ролята приобщаващата образователна среда, като са изведени закономерности, които обуславят връзката между познавателно развитие и факторите на социалния и екологичен контекст, които имат водещо значение за оптималното развитие на потенциала на детето. Основният фокус в обучението се премества от учителя към учениците и учителят функционира повече като фасилитатор, който посредничи, помага и поддържа социално-емоционалния баланс в класа, като основните му функции са насърчаване и приемане на самостоятелност и инициатива на учениците, стимулиране на интереса, активността и мотивацията, ангажиране на учениците в преживявания и социален опит, осигуряване на възможност на децата да изграждат връзки.

Изведена е концепцията, че детето е индивид в процес на развитие и е важно то да бъде непрекъснато стимулирано, за да постигне максималния си интелектуален потенциал и индивидуалното развитие на всички деца, включително и тези с интелектуални затруднения, зависи преди всичко от възможностите, които средата е дала за това.

Монографията предлага и конкретни методически насоки за някои основни техники за обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения, които са подходящи за работата на специалисти, работещи с деца с интелектуални затруднения и специални потребности – специални педагози, ресурсни учители, социални педагози, социални работници, психолози, логопеди, учители, както и студенти, обучаващи се в тези направления.