Оцелелите страници

6,65 €
В момента не е налична
Страници
172
Година
2021
Издание
Хартиено издание
Език
Български

За книгата

* * *

“Оцелелите страници” е част от дневника на едно момиче. Части, защото във времето то се бореше не само против трудностите в живота, но и със самата себе си. Късаше, гореше написаното... После възстановяваше доколкото може унищоженото.

“Враната албинос” – както сама се наричаше, не искаше да прилича на някого. Искаше да бъде самата себе си. И е.

Аз я ограбих: взех всичко от нея. Започнах грабежа след като прочетох първата (тогава) й стихосбирка; Горях писмата й, защото не бях (и не съм) заслужил любовта й. Но думите й оставяха нещо като белег в паметта ми – вид татуировка, която може да се премахне само оперативно след пълна упойка.

Когато я целунах, душата й беше девствено чиста. Някъде в изгорелите страници от дневниците тя беше написала: “Бях дефлорирана, но притежаваха само тялото ми, не и душата ми”. Аз взех душата й и то преди да я докосна. Не стана случайно. Харесах твореца, после човека в нея. Но не се влюбих, имах я само за приятел.

... но тя се влюби в мен.

Откраднах дневниците й, тоест това, което беше останало. Не за да разбера миналото й, а защо се влюби в мен. Защо ме обича толкова?!

Тя като всяко момиче е харесвала много момчета. Малка част от тях са й обърнали някакво внимание и тя се е влюбвала. Така пише в дневниците. Като ученичка и като студентка любовта й никога не била завършена. Причините са много – от възпитанието, до това че е била пълничка и с очила. Често момчето, което й обръщало внимание, се влюбвало в нейна приятелка. Постепенно тя престанала да търси “принца”. Чакала някой да я открие, да я хареса, такава каквато е, а тя само да го одобри.

Такъв е случаят и с мен, но само на пръв поглед. Нещата са точно обратните. Аз я харесах като поет и човек и нищо повече. Казах й го. Но тя възприе уважението ми като ухажване, като несподелена любов. Всъщност тя ме избра, тя ме покори, дори първа ме докосна. Тази любов е нейна заслуга – тя я създаде, тя я разви.

* * *

Автобиографията – тази толкова лична изповед. Когато човек изчезне, остава споменът за него. Споменът в околните и автобиографията – ако има написана такава.

Аз искам да разкажа за нея. И вие може да разкажете, но аз съм длъжен.

От редактора

-----------------

Р
Същият автор

Книги от Дияна Цветкова

Профил на автора

Отзиви на читатели

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.