Кондолово. Бележки и раздумки

Посвещавам на райското странджанско кътче – с. Кондолово, на моето поколение и на по-старите кондоловски поколения. Но преди всичко, моето послание е отправено към най-младите и към тези, които ще дойдат след тях, за да знаят повече за своите предци.

В своето изложение неизбежно се връщам към най-хубавите детски и младежки години на моите връстници. Желая да въздействам на все още живите от тях жизнерадостно, защото те са завладени от апатия и отчаяние. Като говоря за нашето минало с красиви спомени от детството и младостта, в същото време трябва да кажа с колко много ежедневен труд бяха свързани тези щастливи за нас години. Но независимо от бедността и некомфортния начин на живот, сами си организирахме увеселения и празненства, които украсяваха трудовите ни делници. Затова и детските и младежките ни преживявания ни дават право на самочувствие.

Към възрастните отправям своето добронамерено послание: в най-трудните мигове да се стремят да отпъждат тежките мисли, като по-често отварят прозорец към спомените за най-честитите дни и години. Да разглеждат снимките от онова отминало време. Да прочитат милите писма. Убедена съм, че тягостното настроение ще отстъпи място на приятни емоции, а с тях и духът ще се вдигне на по-голяма висота.

Ако успея да събудя приятни чувства, ако с описанието на свидни картини, случки и преживелици, предизвикам възкресение на оня далечен, недостижим, но толкова мил и красив младежки свят, това ми е достатъчно.

Дано младите хора днес се убедят, че е грешно да се срамуват от своя род, независимо че той се е намирал в едно малко, закътано в планината селце. Дано се държат здраво за якия, зареден с физически и интелектуален заряд странджански корен. Неговият завет е категоричен – учение и труд, труд и учение. За учение говоря в най-широкия познавателен смисъл на думата – всеки да израства професионално в това, което работи, всеки непрестанно да разширява познанията си за света и хората.

Един от най-мъдрите завети на вехтите кондоловци е: “Всеки да се простира според чергата си”. Той е актуален и днес. Това ще рече при избора на професия човек да се съобразява със своите личностни качества и способности. В живота има място за всеки при пред­приемане на сериозни дейности, за да постига по-добро финансово и обществено положение.

Не по-малко важно е взаимното съжителство и взаимоотношения между младото и старото поколение. Според мене диалогът между тях трябва да се основава на богатия житейски опит и мъдростта на възрастните, получени основно от пропуснати ползи и преодолените грешки. Да се използва на младите тяхната емоционалност, напористост, енергичност, предприемчивост; познаването на техническите постижения, които заедно с положителното мислене на възрастните ще помогнат за постигане на много по-големи и по-добри резултати в живота.

Обгрижването и уважаването на възрастните, снизхождението за искане на прошка от тях, ще допринасят за ежедневно нормално хармонично протичане на съвместния живот.

Ако наистина с моите скромни интерпретации на случките и събитията съм успяла да засегна най-тънките емоционални струни на младите хора, това за мене е голямо удовлетворение.

Авторът