Да знаем, да помним и тачим родовете на Петко Стоянов Чалъков и на Дико Иванов Терзиев (с. Кондолово)

Убеждението, че е хубаво да познаваме роднините си, че кръвта вода не става, че генната връзка е оная невидима, но силна спойка между поколенията, ни даде неподозиран импулс да съберем данни за отминалите във времето и за настоящите наши поколения. С молба и бъдещите поколения да узнаят дедите и прадедите си, да допълват информацията и занапред.

Надяваме се, че чрез това писание ще осъзнаем дълбоко потребността да знаем своя род, за да си помагаме, да се сплотяваме, да се уважаваме и само така ще си осигурим по-спокойни, по-ползотворни и по-щастливи дни и години...

Благодарим на всички, които ни подкрепиха от сърце, тъй като само с помощта на голяма част от вас успяхме да осъществим тази спонтанно родена идея, споделена от почти всички родственици.

Нека заживеем с правдивата реална истина на живота, че винаги е имало, има и ще има възходи и падения, трудности и благоприятни шансове, радости и скърби, удовлетворение от постигнатото и разочарование от несбъднати мечти и надежди. Независимо от това поколенията едно след друго крачат по отредения им свише житейски път, за да срещат щастливите моменти и да се справят с предизвикателствата на своята житейска съдба.

Като загърбим отминали в далечното и в по-близко време изживени горчилки или тежки обиди, нека си дадем прошка приживе и да изкажем почит и сърдечна благодарност към всички, напуснали този свят. Те заслужават това, защото са ни създали, защото са успели макар и в много по-трудни битови условия да запазят прилични човешки взаимоотношения, без да допуснат да надделяват злите помисли и деяния; че са съхранили човещината и добруването като основни морални ценности.

От авторите:
Мара Бъкларова – за рода на Дядо Петко
Димитринка Митрева – за рода на Дядо Дико

-------------