Михаил Гунчев
Михаил Гунчев е поет и писател от гр. Стрелча. Той е сред основателите на Дружеството на българските писатели – Карлово, Сопот.
Активна обществена личност с енергия, отдадена на духа и възраждането на България. Председател е на общинския комитет “Васил Левски” в Стрелча. С помощта на неговите архиви е допълнена историята на литературното братство в Панагюрище, събрана от Димитър Дънеков в антологичната хроника “Дойдох, видях!...”.
Михаил Гунчев е автор на поетичните книги “Порцеланова луна” (1993), “Отгласи от идното” (2008) и “Диви песни” (2008).
Публикации от автора
Из “Диви песни. Любовна лирика от Тракия”
Написаха се тези поклонни четиристишия, съградиха се тия малки обиталища на мисълта, съобразно мъдрите и строги рамки на един от образците на старата персийска поезия – рубаи. Много преди безсмъртните поети да сътворят…
Какво? Лисица ли?
Като рече мама: “Изкърти го!” и не мирясва, хич та хич, все едно отсече, наборе. Орехче, самораслек, катерица го изтървала в двора на старата къща, никому не пречи, в ограденото е – козите на брата се очесват о него…
Колко струва
Направих си труда, приказвам на бай Ахмед, да вдигна асмалък на бащината къща. Гледам и ти си посял, дано вино да пиеш, тук е таман за лозя, Бяло море – ширине, слънце бол, бива. Бащата харно бе бочнал и той някой и…
Мурджо и кокошчицата партизанка
Така го кръстиха още като пиленце това кокошле моите момичета. Най-голямата ни внучка Гина, на три-четири годинки, си нямаше и хал-хабер какво означава то, но така го запомни и си остана това име за историята, която…
Dernier
Таз френска дума – “дерние”, кумец, как ти дойде, чак ме сецна, спомня ми един човек, дето не забравям и дорде съм жив. Ще ми се да ти разкажа. Той наистина като да бе “последен”, отминал екземпляр от една изчезнала…
Коментари
Добави коментар