Лидия Георгиева
Лидия Николова Георгиева е родена в гр. Враца. Завършила е медицински институт. По професията си работи 18 години, а като журналист – 39 години и понастоящем.
В БНТ участва в рубрики, екокамери, съавтворство на филми и като консултант. Нейни творби са излъчвани по радио “София”. Автор на множество журналистически и литературни публикации в периодични издания. Интервюирана е за радио “България” като писател анималист.
Автор на книгите “Доверие” (1989); “Диви приятели” (двуезично издание на български и турски език, 1992); “Диви приятели” (двуезично издание на български и английски език, 1994); “Отмъщението на пумата” (1992); “Горски приятели” (пиеси за деца, 1993); “Вълча среща” (1994); “За животните добри от поля и гори” (2022); “Житейски миниатюри” (2022).
От 2021 г. издателство “Просвета” разработва по разказите й (от книгата “Диви приятели”) анимации в своите електронни издания за предучилищна възраст на детските градини.
Член е на Съюза на журналистите, Съюза на независимите писатели от 1991 г., както и на Съюза на лекарите-писатели в България “Димитър Димов”.
Публикации от автора
Бойни другари
Така е. Идва момент, когато човек започва да живее само със спомените си. А моите са много и много на брой. Изкарах цели тридесет години в редиците на кавалеристите и сред другарството на конете. Та ти ме питаш за…
Лидия Георгиева21 декември 2025
Вихър
Станах честа посетителка на хиподрума. Там новите ми приятели хрупаха донесените от мен захарчета, а аз ги наблюдавах и ми се искаше да ги опозная и разбера... Веднъж един от треньорите ми разказа покъртителна история...
Лидия Георгиева21 декември 2025
Ужасът на войната
По смраченото небе се носеха тежки облаци, наситени с дъха на бурята. Едри капки дъжд ритмично забарабаниха по спечената земя. Полковник Данев издаде заповед: “До осемнадесет часа да се приключи с фортификацията.”…
Лидия Георгиева21 декември 2025
Докосната мечта
Един съвсем обикновен ден. Самолетът разкъсваше облаците, подгонваше ги, но след него те бързаха да се съберат. Ани слушаше събеседника си, който й разказваше за обичта си към морето и за неговите красоти...
Лидия Георгиева10 юли 2025
Доверието на животното
Нощта легна бавно над полето. Всичко наоколо утихна. Само вятърът от време на време шумолеше в клоните на дърветата край пътя. До прашното шосе се спряха два таралежа. Като че ли бяха настръхнали кълба, опрени едно до…
Лидия Георгиева10 юли 2025
Последният еделвайс
В топъл слънчев ден се събудих от радостна глъчка. Погледнах от балкона. Долу бяха готови за път мъжът ми, неговите и моите внучета. Измъкнали се бяха тихичко, за да не ме събудят, но децата изливаха спонтанно радостта…
Лидия Георгиева10 юли 2025
Коментари
Добави коментар