Златисти нишки изплете зората
Златисти нишки изплете зората
и пусна ги всички върху листата
карамелено цветни остават така
аз заплитам ги бързо в мойта коса.
И планината усети топлата есен
но върхът ѝ остана в снежност унесен
магичните нишки така се обвиха
и като втора дреха склона завиха.
Златисти нишки изплете зората
с тихи стъпки обагри гората
подари ми цяла корона от злато
знам, че отиде си топлото лято.
Деница Петрова
Деница Петрова Димитрова e родена в гр. София. Завършва висшето си образование в областта на информационните технологии. Пише от ученичка, а любовта й към поезията се доразвива с литературните срещи, организирани от Евтим Евтимов. Нейни произведения са…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар