Поезия
Застой
Застой
Напред
животът ми
върви.
Назад
изгубена
оставам аз.
Като спряла
стрелка
на часовник
в очакване
напред
да я побутнат.
Да бъда в
правилното време.
Застой
Напред
животът ми
върви.
Назад
изгубена
оставам аз.
Като спряла
стрелка
на часовник
в очакване
напред
да я побутнат.
Да бъда в
правилното време.
Коментари
Добави коментар