Залив

Залив

С напредването на годините
започвам да забравям всичко
повяхва паметта и тежки облаци
минават през съзнанието с мрачни
истории за смърт когато чувам
как музиката облачна отеква
и заглушава думите потъва смисъл
на дъното на тъмното море

С напредването на годините
се вкопчвам в образи видяни
отдавна някъде където съм усещал
живота си и паметта си светли –
едно лице с лунички кръгло
като пълнолуние море покрито
с маслени петна Отсреща –
острова в мъгла и смътни
очертания на скални брегове
далече на североизток в края на
залива

С напредването на годините
усещам края на живота като този залив –
на него се оприличавам

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------