заЛитвам

заЛитвам

Понякога ми се залита,
залита ми се в чужди, топли мечти,
понякога сърцето ми търси да се преплита,
търси нечии дълбоки очи.
Понякога на друг ми се разчита,
искам да падна почти,
искам от чужди ръце защита,
искам обещание за следващите дни.

Но страхът подава своята ръка и ми шепне:
“Ела при мен, обещавам ти вечност”
и дори и в мен нещо да трепне,
приемам поканата му за далечност.

И казвам ти “чао”, без обещание за “здрасти”,
и загасям в душата си още незапалени страсти.