За да обичаш цялото човечество

За да обичаш цялото човечество,

ти трябва да си сам. И непременно
да носиш кръста на една обреченост,
която като незаконна бременност
от общоприетото да те отлъчва.
За да обичаш цялото човечество,
ти трябва да си сам. Да те измъчва
не този миг, а идващата вечност.

-------------

Не бягай, красота, от мен!

Избягай от ръцете, от косите ми,
от веждите... – но не и от очите ми.

Не бягай, красота, от мен!

Ти – семката на всеки плод,
ти – въздухът, във който сме разтворени,
на слънцето неведомият корен,
на вечността единственият вход...

Не бягай, красота, от мен!

Като земя, от дъждове разлюбена,
без теб аз своя смисъл ще изгубя.

-------------

Равносметка

И ето че след толкоз време
черта си теглих и пресметнах:
Какво съм, дявол да ме вземе?
Една въздишка мимолетна
сред хаоса, живот на речен.
Една от фибрите, с които
навярно се усеща вечен
той – пленник в своето корито.
И толкова. И нищо повече.
Една от многото словесни,
чиито стихове за обич
са вик за помощ в неизвестното...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------