Утро
Утро
Изтънява вятърът и хукват
дълги сънни сенки из града.
И цветя разтварят пъпки с пукот.
Стапя се последната звезда.
От гнездо перо на гълъб пада,
дъх на нощна билка разтопен
теква от сънувана ливада
и узрява тихо моят ден.
Изтънява вятърът и с пукот
слънчев цвят над мен цъфти.
Гледай – дълги сънни сенки хукват
и насичат утринния стих.
Радой Трухчев
Радой Вълков Русев (Трухчев) е роден през 1953 г. в с. Вресово, обл. Бургас. Завършва СПТУ по Електротехника в Бургас, следва и “Управление на фирмата” и “Търговско право”. След отбиване на военната служба в продължение на три години учителства в ОУ “Д-�…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Картина в пет действия
Защо да чета поетите, когато ти си в снежинките на януари, в кристала на ледените висулки от стряхата, които звънят при докосване, в трептящата топлина зад прозорчето...
Когато – тогава...
Когато в мен... Любовта заживява... Когато сърцето в гърдите тупти... Тогава от мене... Душата изгрява... С Надежда и нови мечти..!