Трансатлантик

Трансатлантик

Сред келтските костици
търсиш знойната отрова,
така убийствена със цялата си мощ
и гърло,
              отривиста,
свършваща от раз,
без стъпала и мераклии,
побледнели от усърдието да се учат?

Ирландия, Шотландия
и други едри гъби със лунички
във вътрешния двор.
Там дюкът често разиграва хрътките си -
разюздано петнисти,
учи ги да помирисват въздуха,
да се промъкват в чужди помисли,
такива гъвкави и прешленести.
А иначе – съвсем разюздано петнисти,
като разгърдена жена
със разлюлени острови
                            и умножени образи,
разгърдена, не в смисъла на оня век:
жената е накърмила детето,
но в мислите си още продължава
и тъй с незакопчана пазва
подхваща едрото тесто,
намръщва се и става мъж
с лопатести ръце?

А хрътките със нищо незачитаща флуидност
са плиснали отсам,
по тези времена, разпарцаливени от лай
и пак така като на сън
са се завърнали при неразбиращия господар
                                          с первазни вежди,
приспали са го със осморките си,
усукали са го в пашкул
и фракът му се е превърнал във ковчег,
а те във стар цилиндър с излиняла периферия
са минали оттатък.
                          Преплували са Атлантика
и са започнали наново времето
тъй както им  диктува тънкия писец на костите им,
семплата им сглобка?

Сега скимтят
в подножието на прощалните ниви на секса
край заучените положения
                     и съвокупленията им със камерата.
Близка камера от упор,
десетдюймово оръдие, продънило се в гърлото си...
и значими капки пот.