Свобода

Свобода

Идваш,
свободна вълна,
вятър над крайбрежния пясък.
Гърди–
два обли камъка,
окъпани със светлина и вода,
лице –
две нежни слънца, топлина,
любов –
чак до дъното на смъртта.

Ще те помня,
когато догаря денят над морето,
когато сребрее хладната утрин.
Есента приближава –
понякога тя е завинаги.
Но си спомняй безумното лято –
този пламък
пред студените стъпки на зимата.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------