Суша
Изпиват ме слънчасалите делници,
на ситни глътки бавно ме изпиват.
Пресъхвам като затревена мелница,
в която само мравките се скриват.
Пресъхват и очите, и сърцето...
Надеждата сънува карнавала,
когато вече маските са снети
и своята любов е разпознала.
Лицето на надеждата е бяло...
Нощта у мен изригва изведнъж...
Оглежда се небето натежало
в сълзата след молитвата за дъжд.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Елка Василева
Елка Тодорова Василева е родена на 1 ноември 1951 г. в гр. Враца. Живее и работи в Бургас. Филолог и радиожурналист. Автор на поетичните книги: “И желание вместо забрава” (1991), “Може би за хубаво” (1994), “Кръстопът на желания” (1999), “В скута на сянката”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар