Странно нежна е тревата

*  *  *

Странно нежна е тревата – топъл жив килим.
Да затворим ли очите и да помълчим?
Аз на твоето рамо склоних глава,
ти кажи ми “Обичам!”, но без слова.

Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце,
ще докосна само с устни твоето лице
и ще слязат тогава звездите в нас.
Нека всичко си кажем – без звук, без глас...

Тази нощ!
Тази нощ само наша, наша тя е!
Ще я помним ли до края?
Аз рисувам с устни теб, мен рисуваш ти –
от любов в тревите светлина трепти...

... Пазят ли тревите още нашите следи,
има ли звезди в очите, както и преди?
Все така те докосвам аз – без слова.
Все така те обичам – помни това!