Старата къща

* * *

Прибирам се в старата къща –
във спомени свидни заключена...
Никой на прага не ме прегръща,
а къщата е полусрутена...
Все не оставаше време
за малко да се отбия...
Сега изоставена дреме
и свойта самота не крие.
От стените зловещо се зъбят
старите прашни картини,
а по ъглите нахално се въдят
най-различни гадини...
Празна и пуста умира –
забравена там от времето...
А времето пусто не стигаше,
забравена бе и от мене...
Сега ми се иска отново
да усетя аромата на хляба,
и колко много се моля
пак да видя дядо и баба!