Спомен

Спомен

На П. К. Яворов

Смъртта те взе във своите обятия
оставила след себе си
ухание на пръст.
В лицето й не разпозна
                  “две хубави очи”
и стоновете на душата ти ранена
не бяха зов за мъст.
Отекваха в пустинята
на огнения ад
и в призрачните сенки
се вглеждаше
за твоите любими,
напуснали те от любов
                          и страст.
Но мъртвите поети не говорят,
          крещят от горест само думите
                               изписани от тях.