Соколите отлитат
Улучени от мълчанието и
голотата на камъка,
консервираната истина,
костите на речта,
вчерашното утро,
плакатите със снимките
на непознати хора и
видимата липса на смях
от скелета на словото –
отлитат соколите...
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------
Лабуд Лончар
Роден е през 1964 г. в Иванград, днешно Беране, Черна гора. Живее и твори в град Бар. Поет, прозаик и журналист. Организатор на културни фестивали и премиери. Основател и председател на международно творческо сдружение “Неказано” в гр. Бар. Основател и главен…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар