Сънувах те

Сънувах те

Не исках да сънувам сватба,
знам, че няма да я има.
Исках да сънувам рози,
пролетните рози прима.

В съня ми идваш във различно време,
в ранно утро и във полунощ,
понякога събуждаш ме тъй рано,
даряваш ме със сила, сладка мощ.

Не зная кой те пращаше при мене,
но с мене беше всеки миг,
пред мен вървеше като малко бебе,
само че без детски вик.

Мислех си, когато се събудя,
дали си била пак при мен,
и чувах как вратата се затваря,
но нямаше те, защото беше сън.

Питах се дали си била в твоя дом,
при твоя мъж, майка и деца,
или си яздела на коня вихрогон,
да срещнем нашите сърца?

Мислим, че това е грях,
от Бога се страхуваме дори,
а той с усмивка ни посреща,
че и в него огъня гори.