Скръбта

Скръбта

Уморих се да ровя в страстта,
а скръбта да се лута из мене.
Мислех пушека жълт за горене.
Отминавах, преди да простя.
Не пречупвал пред никого гръб
и, все още нетърсещ закрила,
пръснах всичко, събрано насила,
вкопчен в свръхнаранимата скръб.
Провалени пророчества бдят,
обкръжават ума с хладнокръвна
ретроградност,която погълна
и взриви непривидния свят.
Затова ли скръбта оцеля –
да се блъска из мен, да се лута
като смъртно ранена кошута?
Не предвидих защо е била
властоносна и алена глеч,
и защо само слабите слуша.
Не очаквам в скръбта да се сгуша,
ако тя е от мене далеч.