Поезия

Селото, което го няма

Желька Аврич 9 юни 2024

Селото, което го няма

село
през което преминаваме
няма на нито една карта
нито в план за развитие туристическа оферта
до него се стига по памет
и само ако се изгубите

в селото в което пристигнахме по погрешка
има повече къщи отколкото хора
и повече врати отколкото посетители
пред тях седят старци приличащи на пънове
от които никога нищо няма да се разлисти

селото в което спряхме
е обрасло с тишина и гузна съвест
не се чува ни дума ни стон
ни кудкудякане на домашни птици
по стените са некролози
пердетата на прозорците натежават от укор
кучета се прозяват и чакат реда си
портите скърцат от ръжда
прикачени към невъзвратното
и се полюшват, щом ги докосне вятърът

в това село идват онези
отишли от себе си
и само при нужда
остават докато не изгори свещта
отиват си бързо и без да се обръщат

селото в което ни доведе случайност
спи сън от който не иска да се събуди
преминаваме бързо 
край затворените очи
неприлично е да се взираш в мъртвец.

-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------

За автора

Желька Аврич

Желька Аврич (Zeljka Avrić) е родена през 1964 г в Баня Лука. Завършила е Философския факултет в Нови Сад. Живее и твори в Сремска Митровица. Пише поезия, проза и есета, литературни рецензии. Публикува творбите си в литературна периодика. Нейни стихове са…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.