Сбогом
1.
Обичам те, сестричке моя,
повече от себе си дори.
Душата си бих дала да мога
да не виждам твоите сълзи.
2.
Сега, когато ме остави,
разбирам колко си важна за мен.
Денят, в който за мен забрави,
ще е най-лошият ми ден.
3.
С мъка и тъга в сърцето
в момента пиша аз това.
Никога не се променяй,
остани си все така добра!
Таня Стоянова
Таня Пламенова Стоянова е родена на 26 юни 1998 г. в гр. Бургас. Учи в СОУ “Димчо Дебелянов”, гр. Бургас, музикален профил “пеене и пиано”. Увлича се от поезията. Няма издадена книга.
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар