Реквием за облака
На Йовчо Петков, разстрелян през 1942 г.
Подгонен не от вятъра, а може би
от своето призвание да носи дъжд,
той тръгна потъмнял и разтревожен,
готов да се изсипе изведнъж.
Небето бе от кремък и по него
звънтяха твърдо стъпките му – мълнии.
Една дълбока тишина полегна,
която никой не смути задълго.
Но трясна изстрел изведнъж и тихо
отпусна рамо той и полетя към бездната...
Не, не заплака! И не се усмихна.
Валеше дъжд и просто беше весело.
Валеше дъжд, а облакът издъхваше,
отдаден на треви и на дървета.
Бе весело – там, зад дъгата кървава,
внезапно просветляваше небето.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Стойчо Гоцев
Стойчо Гоцев е роден на 20 юни 1930 г. в гр. Бургас. Завършва Института за учители в Бургас, и журналистика – в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1957 г., когато завършва университета, до 1990 г., когато се пенсионира като главен редактор на…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар