Разпилени страници за една любов

Разпилени страници за една любов

Ако някой ден ме питат... Да!
Животът ми имаше смисъл...
          да имам,
          да искам,
          да мога,
          да чувствам...
          да мога аз да обичам!
Тежест в душата аз постоянно усещах...
Исках силна да бъда...
          но вълшебната сила я нямах...
В ада се лутах...
          хора лукави... взеха ми всичко...
                    оставиха рани...
Колко се борих... измъкване няма...
Исках, но нямах надежда...
Бог ми я даде...
          дори с очи накървени
                    той път ми направи...
Горда да бъда... любов и семейство...
Корава и силна – оттук до небето...
Пътят е труден, адът е дълъг...
          но в рая ще бъда –
                    така усеща сърцето...
Изгрев и залез... ад и рай...
Родих се и плаках...

Копнеех... ридаех...

Спомени имах... забравени вече...
Стихове писах... ето... човече...
Идваше мисъл... очи насълзени...
Мразех се... Исках...
Душата ми пълна е вече...
          ... подреждах...
                    и хвърлях...
Вятърът бързо премина...
разпилени страници сбирах...
търсих те...
          питах...
                    тук ли си вече...
Любов я наричах...
посветих се на тебе!