Пясъчен часовник

Пясъчен часовник

Пясъкът изтича
аз съм този, който
бях, съм и ще бъда.
Бях корав мъжага,
бях и рошав дядо,
вечно на земята
мислех аз ще бъда.

Пясъкът потича
аз съм твърде малък,
времето минава
като бърза птица.
Пясъкът забавя
бачкам, любя, мразя,
вечно нямам време
в живота, на средата.

Пясъкът забавя,
аз творя, изграждам,
старост ме наляга
идват мисли тъжни.
Пясък не остана
аз умирам в къщи,
никой днес не страда,
светът остава същия.

Пясъкът изтече
аз съм този, който
бях, съм и ще бъда
без да остарявам
вече на небето,
горе, сред звездите.