Пътуване

Пътуване

От детството идваш
и към него се връщаш –
нали е първата, най-старата къща,
с най-ароматното, неувяхнало цвете
от родния букет на мигове светли.
Пред тебе пътеката се губи в сумрака
и не знаеш дългокосата къде те очаква,
а там, зад девет планини в десета,
едно съзвездие блещука и свети.
И ти пак отваряш вълшебните порти,
около тебе се сгушва малкото коте,
излежава се дворът, в цветовете унесен,
извира отнякъде пчелната песен.
Баба, надвесена над свойто вретено,
заприда идилично лятно безвремие,
вечерта слиза от далечното лозе,
а мама и тате – с най-сладкия поздрав.
Но...всички са вече далече,
политнали птици в гладната вечност,
където и аз, с душа уморена,
пътувам бавно към тебе, Вселено.