Път към бездните

Път към бездните

И може във самото съществуване
човекът да забрави да живее...

Умира ли, завръща се във детството си,
а някога е заличавал с пясък времето.

Чертаят под луната път към бездните
чайките от морските крайбрежия –

и няма ги, и зверски са далечни
очите на любимите създания.

Съзвездия от дишащи предмети –
безпаметно човекът тайно вярва,

пиян от съзерцания и шепоти
на глъхнещи и мъртви жални вопли.

И може във самото съществуване
човекът да забрави да живее...