Прераждане

Прераждане

Навярно някой ден ще замълча...
Последен стих без свян ще съблека.
Не ме търсете – може би вървя
по пътя си – към края на света.

След себе си полекичка браздя,
трохички-стихчета безкрай редя...
Да мога, ако някога реша,
обратен път по тях да извървя.

Така, изгубя ли се из безкрая,
във мойте стихове ще се позная.
Но ако във теб се преоткрия –
добротата си ще дам – вземи я.

Предай нататък и раздай се цял.
Света го има – взел ли си и дал.
Прераждаме се тъй – един във друг...
добър отвъд ли си – добър си тук.