Понякога си мисля...

* * *

понякога си мисля със
главата на Луи XVI и не разбирам
за какво е нужно цялото страдание
жестокостите историческата достоверност
паузите аурите на светците косвените
доказателства за лудостта Моят път
към истината е посипан с рози с капки
кръв със сок от боровинки с нейното
жестоко Не което ме прободе някога в
сърцето на Испания –

далечна нощ с пороен дъжд
и вятър Животът е това което причинява
болка – жена с високо напрежение хиляда
волта и аз съм мъртъв мъртъв мъртъв
“по-мъртъв и от най-мъртвия мъртвец” (Фотев)
Понякога се чувствам в тялото на еретик
от мрачното средновековие тяло на из–
мъчван от светата инквизиция и изгорен
на клада понякога предавам вярата си

и земята става плоска –
по-плоска от главата на олигофрен
Най-сигурно е да живееш по библейски и
да не ровиш в пепелта си да не лъжеш и
да не крадеш да пазиш съботния ден и
да почиваш в мир защото днес е събота
и утре пак е събота
Определено – животът причинява болка
и радост в болката и болка в радостта

Понякога си мисля...
 

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------