Пеят овършани слънчогледи

* * *

Пеят разпиляни слънчогледи,
съхнат изоставени треви,
напукан път принадлежи на вчера
и твоят дух по него не върви.
Бурен свети синьовиолетов
по цялото поле с трънливи храсти,
а спомените са разпрана дреха
разпъната от твърде силни страсти,
танцуваща над острите стърнища,
подхвърляна от стари ветрове,
а самодивата къде ли е отишла
и дали ще дойде да я прибере –
тази излиняла тънка риза
като силует на бяла врана,
вееща се лека като призрак
над миг от който нищо не остана.
Пеят овършани слънчогледи,
свирят изсушените треви,
изгубен път протяга се към вчера
и твоят дух върви, върви, върви...