Поезия

Пенелопа 2

Камелия Кондова 24 август 2024

Пенелопа 2

Разбрах, че Одисей не съществува.
Измислица от снимката се смее.
Той никога към мен не е пътувал –
но как със тази мисъл да живея?
Без митове животът се смалява
до дребна и продупчена монета.
Сърцето упорито продължава
пристанищно във мрака да му свети.
Дори да забележи светлината –
ще види в нея само халба бира.
И ще се стича пяна по брадата му,
докато аз на сушата умирам.
Не го осъждам... как се съди песен,
която ти напомня, че си жива.
Сънувах го, на мачтата обесен.
И цялата ми женска съпротива
се кротна пред солената надежда,
че призраците втори път възкръсват.

Не на талази – на разбита нежност –
вълните във сърцето ми се пръснаха...

 

За автора

Камелия Кондова

Камелия Димитрова Кондова е родена през 1969 г. в гр. Добрич. Завършва езикова гимназия в родния си град и “Българска филология” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работи в радио Добрич като журналист. Живее в София. Автор на поетичните книги “Повод за живот”…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.