Пътуване с Херцогиня

11. май

О, този ден –
ден първи в ново време!
Празнува Пловдив
нашата духовност.
Какво начало!
Радвай се, народе!
Додето свят светува
ти ще пееш:
Върви, народе възродени
към светли бъднини върви!”
И нека със признателност повтаряме
на Лихачов оценката достойна:
“България – държава на духа”.

11 май 2020 (понеделник)

Тази вечер

Тази вечер тиха,
тази вечер бяла,
откъде в квартала
днес е долетяла?

Може би дошла е
подир дни горещи
да ми обещае
много мили срещи.

Аз една от всички
чакам с нетърпение,
тя да ме зарадва
с ново вдъхновение.

12 май 2020 (вторник)

Песен за полковник Антон Дяков
роден в Карнобат, герой от 1916 година

Твоят ескадрон препуска
в добруджанските полета,
той е слънчев, той е вихрен
като облак белогрив,
той край Тутракан обръща
в бяг паничен враговете,
той България закриля,
затова е вечно жив.

Конниците му минават
в родните села, където
всеки камък му е крепост,
а опора всеки дом.
И разказва с възхищение
всяка майка на детето:
“Дето е полковник Дяков,
там е за врага погром!”.

13 май 2020 (сряда)

Пътуване с Херцогиня

Пътувах до Созопол с Херцогиня.
Така й казваха. Какъв късмет!
И аз ту гледах морската картина,
ту нейния чаровен силует.

И си представях, че в Созопол вече
нетърпелив я чака антураж.
Да чака. Мисълта ми в миг отсече.
Обидно е да бъдеш нечий паж.

Любима имам аз, жена без титли, звания.
Чаровница! Обичан съм от нея.
Душата ми изпълва със сияния
и песните си аз за нея пея.

В прегръдките й аз щастлив оставам.
На всички щастие подобно пожелавам.

14 май 2020 (четвъртък)

Старица

Какво остава – трябва да приема
вида й като зимно привидение.
Това е трудно поносима тема,
поне з амене, да, поне за мене,
защото разпознах сега жената,
която възхищаваше града ни,
по нея тръпнеха ми сетивата
и радвах се, кога ми се присъни...

Отминах я и искам да забравя
това, което днес видях на друма.
Налей ми вино, искам да удавя
за този образ всяка тъжна дума!

15 май 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------