Пантомима
Един печален Арлекино
смеха във чаша си наля
и в среднощното казино
за последен път се смя.
Бавно чашата поднесе
към гримираното си лице.
Пи, а после се затресе.
Зина, сякаш ще умре...
Бисираха пияни дами
падналия на земята шут
и след толкова измами
не разбраха, че бисират труп.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Красимир Пашов
Красимир Пашов е роден на 21 октомври 1953 г. в Бургас. Автор на стихосбирките “Универсум” (1999) и “Меч” (2006). Публикувал е стихове в “Литературен вестник”, алм. “Море” и др. Живее в Бургас.
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар