Отново на среща

Отново на среща

Ех, най-накрая се срещнахме.
Бродих по непознати земи и места.
Нямах карта, компас, а хората по
пътя казваха все различни неща.
Толкова се отдалечих, че за миг си
помислих, че няма да те видя пак,
дори за миг поне.

И там в тъмнината, там на полето сама
по една душа. Боса, одърпана и напълно
откачена, си спомних за твоята красота.
Всичко, което се случи, нищо не разбирах.

Толкова безсилна бях, че дори не знаех
как дишам още.
Ей, там, точно си спомних, под звуците
на студеният вятър, който рошеше косите ми
и ме биеше като камшик по гърба.
Спомних си, намерих душата си отново, освободих се.
Пердето падна.

Не ми трябва вече да питам хората,
всичко беше в мен, вътре в мен, моята карта
на животът ми.

И ето сега сме на първа среща, а аз съм
точно такава, каквато трябва да бъда- нова.
Нова, родена от пепелта, от там където всичко
бе изгорено, ето там се родих отново и дойдох
да те срещна.

17.11.2017 г.