Осанна! (Библейски сонети)

* * *

на пастир Илчо Евтимов

“Осанна” – вика на възбог тълпата
и пътя Му застила със цветя.
Но толкоз е непостоянна тя –
като глухарче, носено от вятър.
Познава я Иисус, затуй тъгува;
прескръбна е душата Му, боли...

Към славната Голгота Той пътува
и плаче горко за Ерусалим.
Той знае – трябва много да пострада,
за да изгрее оня трети ден,
когато – победил смъртта и ада –
от гроба ще възкръсне вдъхновен.

И огънят на любовта Му свята
ще сгрее всички хора по земята.

-------------

* * *

Татко Мой, отдън душа те моля –
нека Ме отмине тази чаша.
В смут Ме хвърля този жребий страшен,
Но да бъда, Татко, Твойта воля.
Виждаш, кръв наместо пот проливам
в тази нощ и свята и злокобна;
а пък утре – на местото Лобно –
откуп Ме вземи от всички живи.
Чак тогава, Татко, Мойто име
път за хората към Теб ще стане;
и във летен зной, и в снежна зима
ще се изцеляват в Мойте рани.

И Духът Ти ще ги утешава,
истината – ще ги освещава.

-------------

* * *

Татко Святи, прослави Сина Си
и Синът Ти Тебе да прослави.
Ето, Юда вече Ме предава
и сърцето Ми от скръб се къса.
Аз извърших делото, което
трябваше да върша на земята;
за света запалих светлината
и при Теб се връщам на небето.
Хората, които Ти Ми даде
с вяра ще опазят Твойто Слово;
ден след ден, отново и отново
ще им е утеха и награда.

Иде време – всичките народи
Само Твойта воля ще ги води.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------