Орхидея
Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
“О, миг поспри!”
След теб ще плъпнат мравките
със фарове, със брони и мигачи,
и ще се срути магията на утрото...
Във бъркотията на дневна светлина,
илюзии безброй ще затанцуват
и с лакти и копита те ще гонят
миражите на своето “безсмъртие”.
Но, ето идва залезът отруден,
с клепачи от умора натежали,
и в полудрямката си мисли, че сънува,
Орхидея, която с него се сбогува...
Константин Корадов
Константин Корадов е роден в град Бургас. Израснал е в Коджакафалийската махала, сега “Братя Миладинови”. Завършва Механотехникума в Бургас и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”, Долна Митрополия. Служи в Българската военна авиация. Това го…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар