Облаци на залез слънце
И изведнъж виждаш живота си
като вдлъбнат пейзаж
в различни сезони,
или в различни часове на деня ...
Живота ти –
едно и също парче земя,
впримчено между хоризонтите
провинция,
над която облаците
все още благоволяват да минат.
Плъзгат се
натежали от оттенъци и пурпур,
плъзгат се
с тежката ласка на владетеля,
разраства се снагата му,
отеква в поколенията ...
Отминават
древните цивилизации на облаците
и отнасят
формите на скритото ти съществуване
и откъсват
избуялите от жажда стръкове на сетивата ти
и отново те оставят
сам, неприютен,
плячка за небесното мълчание.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Петьо Пейчев
Петьо Пейчев е роден през 1958 г. в Бургас. Завършва международни икономически отношения в София. Работил като журналист в Бургас. Поет, прозаик. Петьо Пейчев ни напусна на 24 септември 2007 г., преди да е навършил 50 години.
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар