Нозете ни

Нозете ни

На Христо Фотев

Нозете ни не виждат от умора.
Кервани без следи. Следи без хора.
Оставяш ни.
Пред нас ли ходиш...
Къде ни водиш, Господи,
къде ни водиш...

Очите ни са слепи от надежди.
Назад вървят. Напред поглеждат.
Вървим.
Пустиня след пустиня...
Прости ни, Господи,
прости ни...

Ръцете ни – от сила отмалели.
Да сме добри
или да бъдем смели.
Мълчиш. Не отговаряш
и вървиш натам...
Ще стигнем ли, о Господи
Ханаан...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------