Никой от нас

Никой от нас

Ако можехме времето назад да върнем,
ако можехме раните да си спестим,
щяхме ли с теб един от друг да си тръгнем,
щяхме ли отново и напук да грешим?

Сърцата ни горяха от желание,
разгаряно от порива един към друг...
Страх и ревност... поредно колебание...
отпратиха ги. Чужди. И няма ги тук.

Никой от нас не разбираше
колко много любов ще изгуби.
Как силно всеки я искаше,
а я убивахме щом я събудим.