Несбъднат зов

Несбъднат зов

Достатъчна е само една моя мисъл
за нещо свързано със твоя лик –
усещам сякаш, че писмо си ми написал,
а до мен не стига неговия плик.

Сърце е тъжно, но събудено задето
предусеща, че ще дойде миг незнаен,
в който като вълна насред морето
ще изплуваш ти със своя дух омаен.

Ще те погали моята душа отново,
ще поговорим без да я прекъсвам,
ще те изпратя след това покорно,
с илюзии мечтите ще поръсвам.

Привидно е, че туй на мен ми стига,
но факт – в годината веднъж е пролет.
Любовта към теб разтваря книга...
Но недочетена прекъсва своя полет.