Наздравица за петела

Наздравица за петела

Сред София, сред градската гъмжило
пропя петел. Отгде се беше взел?
Той кукуригаше със всичка сила
и завидях му, че е толкоз смел.

Забързаните сутрин столичани
се спряха, не повярваха дори,
че жив петел им пее – недоклан ли
останал е? И пее без пари!!!

Петелът, амбициран от успеха,
дереше се напет, със пълен глас
и чувстваше се рицар със доспехи,
вместо с пера... Той пееше в захлас.

Жените му – кокетните кокошки
бе някой умъртвил и замразил,
а той, червен, и със снага разкошна
останал беше сам и за резил.

Такава ария сега звучеше
на горд петел, ала вдовец
и ние се почувствахме тъй грешни
пред болката на този хубавец.

Сполай ти, петльо, днеска ни събуди
с геройско кукуригане след нощ,
в която господарят ти се чуди
дали да вдигне тост, наместо нож.