Нафталинените хора

Нафталинените хора

Познаваш ли ги?! – Нафталинените хора.
Те кътат вещи тънещи в талази синкав прах.
Те трупат, търсят, вземат още без умора
и зъзнат тъй напрегнати от стрес и страх.

Чеизи скрити в стари прашни ракли,
сервизи нови в кашони тикнати в тавански мрак.
Към живия живот са юрнати със факли,
на всяко нещо по-различно с грозен грак.

Откликват! Не да не го правят.
И още как те имат мнение по всякакви неща.
Докато в скътаните си вещи пак глава заравят
оказват се наясно с всички теми на света.

Те пазят дрехите си винаги за нови.
Проядени и избелели от стоене в скърцащ гардероб.
Самите те проядени от глупост и от злоба
на привички измислени превърнали се в роб.

Познавам нафталинените хора,
познавам аз от тях ни двама, ни един.
Разглеждам ги с почуда, без умора
в кълбета синкав, гъст, цигарен дим.

Понякога изхвърлят нафталина,
за да сменят го с пресен и по-нов.
Отмятат със досада те година след година
копнеейки за капчица надежда и любов.

Сърдити сякаш са на всеки и на всичко,
а сам сами са се зазидали в купчина нищета.
Твърдят, че можело е и да е различно,
но това от тях изобщо не зависи за беда.

Така в оплаквания и безкрайни нужди,
без капка употреба на дори едничка вещ,
виждат всички грешки щом са чужди
и готови са на дявола да палят свещ.

Може би опиянени са от нафталина
загубили ума си здрав и буден в някой стар долап.
Изнизват им се пак година след година
като бримките от куки докато плетеш чорап.

В живота им и дни, и нощи има,
но във дните и във нощите им губи се живот.
В летните горещини при тях е зима,
в зимите им пречи друг проблем суров.

И за тях така не, няма угодия.
Всичко е виновно, грешно и на опаки с глава.
Обясняват го със карма и със орисия
докато пренасят още тонове боклуци в своя стар таван.

Може би опитват се с всички тези вещи
дупките в душата си така да затапят.
Да компенсират несъстоялите се срещи,
изтеклия в канала свой житейски кръговрат.

Може би не са чак толкоз лоши
и имат нещо свято, чисто и красиво може би.
Може би чупливи станали са старите им кости
от липсващи прегръдки, обич и мечти.

А може би сами така са го избрали
живота в песъчинки да натъпчат го без жал.
И може би сами са пожелали
да не живеят, а да съществуват в празнота без идеал.

Може би не ще ги разбереме,
защото твърде заслепени сме от свойта светлина.
Може би живеем във различно време,
все едно са на планета друга в друга ширина.

Познаваш ли ги?! – Нафталинените хора!
Не ги предпазва нафталина от молци.
Проядени, на дупки, без умора,
да свърши чакат си живота, с на кухо биещи души.