Надежда

Надежда

Настига ни зла дума
и безразлични крачим.
Не чуваме как вятър
в листата нощни плаче.
И вярваме навярно,
че другият е лъгал.
разделя ни коварно
един панелен ъгъл...

Във своята посока
нима ще тръгне всеки?
Безбройни се, безбройни
човешките пътеки!
Обръщаме си гръб, но
светът все пак е кръгъл
и току виж се срещнем
след някой весел ъгъл!...

Ще помълчим щастливи,
ще повървим смутени
и аз ще те целуна.
А може би – ти мене!
И обич ще ни стопли
със светлия си огън,
и тихо ще си кажем
Здравей наместо Сбогом!...