На затворените очи...
Когато идва есента
и усетя аромата на дюля
и лястовиците с крилете си
напразно милват лицето ми
и безполезни са историите за пияните черупки,
аз отново вдъхвам аромата на опадалите
орехови листа край къщата
и стягам куфара си –
на път за север.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------
Лабуд Лончар
Роден е през 1964 г. в Иванград, днешно Беране, Черна гора. Живее и твори в град Бар. Поет, прозаик и журналист. Организатор на културни фестивали и премиери. Основател и председател на международно творческо сдружение “Неказано” в гр. Бар. Основател и главен…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар