На морския бряг
Тука спират всички слаби хора,
всички къщи,
гробища,
цветя.
Пътищата секват. Но се ражда
в хоризонта моята мечта.
А вълните, здраво заловени,
залюляват древното хоро.
Трубадурът-гларус ги разсмива
с неспокойно, весело крило.
После нейде се залюшне лодка,
а след нея пенното въже –
дуелират се със хоризонта
дръзките и истински мъже.
Нека спират тука всички слаби,
всички къщи,
гробища,
цветя.
Този бряг не може да закотви
Моя път – понесен през света.
Димитър Велинов
Димитър Велинов е роден през 1937 г. в с. Преображенци (Надър). Работи в изданието на Нефтохим, Бургас – вестник “Нефтохимик”. Публикува в литературната периодика, в сборници и алманаси. Участва в литературния сборник “Запознаване” (заедно с Илия Буржев…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар